Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Кайзер Франц Йосиф I“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Кайзер Франц Йосиф I“
Kaiser Franz Josef I-Klasse
Бронепалубният крайцер „Кайзерин Елизабет“
Флаг Австро-Унгария
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Кайзер Франц Йосиф I
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Зента“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Пантер“
ПроизводителStabilimento Tecnico Triestino в Триест, днес в Италия
и Seearsenal в Пула, днес в Хърватия.
Планирани3
Построени2
В строеж1888 г. – 1890 г.
В строй1890 г. – 1917 г.
Отменени1
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3967 t
(нормална, по проект);
4494 t (пълна)
Дължина103,7 m
Дължина между перпендикулярите
97,9 m
Ширина14,75 m
Газене5,7 m
Броняна палубата: 38 – 57 mm;
барбети: 90 mm;
на бойната рубка: 50 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
4 огнетръбни котли
Мощност8450 к.с. (6,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19 възела
(35 km/h)
Далечина на
плаване
3500 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 670 t въглища
Екипаж367 души
Кръстени в чест наКайзер Франц Йосиф I
Въоръжение
Артилерия2x1 240 mm;
6x1 150 mm;
2x1 70 mm;
9x1 47 mm;
3x1 37 mm
Торпедно
въоръжение
4x1 400 mm ТА[1][2]
Бронепалубни крайцери тип „Кайзер Франц Йосиф I“ в Общомедия

Кайзер Франц Йосиф I (на немски: Kaiser Franz Joseph I) са серия бронепалубни крайцери[~ 1] на Австро-унгарския флот[~ 2] от края на 19 век. Всичко от проекта са построени две единици: „Кайзер Франц Йосиф I“ (на немски: SMS Kaiser Franz Joseph I[~ 3]) и „Кайзерин Елизабет“ (на немски: SMS Kaiserin Elisabeth).

Въоръжение и броня. Схема.

От конструктивна точка крайцерите от типа „Кайзер Франц Йосиф I“ са подражание на първата серия „елсуикски“ крайцери, строени от британската компания Armstrong Whitworth („Армстронг“) за износ. Наречени са „торпедно-таранни“ кораби поради вътрешнополитически причини на Австро-Унгарската империя, тъй като депутатите от Унгария често блокират държавния бюджет заради несъгласие с разходи свързани с военноморския флот.[3] Класификацията на новите бойни единици по този начин създава образ на крайно скромни по цена кораби. Всъщност „торпедно-таранните“ кораби са типични бронепалубни крайцери на своето време.

В периода 1905 – 1906 г. те преминават модернизация със замяна на барбетните 240 mm оръдия със 150 mm оръдия с дължина на ствола 40 калибра. Останалото въоръжение е съхранено, но броя на 47 mm оръдия е увеличен до 14[2].

Заложен Спуснат на вода Влиза в строй Съдба
Кайзер Франц Йосиф I 3 януари 1888 г. 18 май 1889 г. 2 юли 1890 г. потъва на 2 ноември 1919 г. в Которския залив при преход за утилизиране
Кайзерин Eлизабет юли 1888 г. 25 септември 1890 г. 24 януари 1892 г. потопен от екипажа на 2 ноември 1914 г. на рейда на Циндао
  1. Според Австро-унгарската класификация те се обозначават като „торпедно-таранни“ кораби (от на немски: Torpedo-Rammschiff).
  2. (на немски: Kaiserliche und Königliche Kriegsmarine (Императорски и Кралски военноморски сили) или съкратено – на немски: K.u.K. Kriegsmarine)
  3. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5. с. 278.
  2. а б в г Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 277.
  3. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. с. 267.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Кайзер Франц-Иосиф I““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​